Справките на Европейската централна банка (ЕЦБ) след заседанието по паричната политика на 22–23 юли показват, че членовете на ЕЦБ остават склонни към допълнително затягане на паричната политика, въпреки единодушното решение да запазят текущите лихвени проценти без промяна. Представителите подчертават, че може да се наложи ново повишение, ако инфлационните прогнози не се подобрят значително, като същевременно избягват да поемат ангажименти за подобен ход на заседанието през септември.

Управителният съвет стига до извода, че неочакваните икономически данни оправдават прекъсването на цикъла на затягане през юли. Общата инфлация през юни спада до 2,8% спрямо 3,2% през май, докато базисната инфлация намалява до 2,4% от 2,6%. Натискът върху базисните цени също продължава да отслабва, като по-устойчивите компоненти на инфлацията се развиват по-добре от очакваното.

Данните за динамиката на заплатите дават допълнителни аргументи за запазване на лихвените проценти на текущото им равнище. Натискът върху разходите за труд отслабва, а подобрените условия на пазара на труда намаляват вероятността от значителни вторични ефекти от енергийния шок. Представителите отбелязват, че тези ефекти все още не са отразени във вътрешните цени и заплатите, докато дългосрочните инфлационни очаквания като цяло остават в рамките на целевото ниво на ЕЦБ от 2%.

Въпреки това предпазливата позиция се запазва в отчетите. Някои членове на Съвета изразяват подкрепа за възможно повишение на лихвите през юли, като твърдят, че вероятността следващото покачване да се окаже прекомерно е много ниска. Те предупреждават, че прекалено дългото изчакване може да забави връщането на инфлацията към целевото ниво и потенциално да наложи по-агресивни мерки в бъдеще.

Вниманието на ЕЦБ остава насочено към цените на енергията. Регулаторните органи предупреждават, че пълният инфлационен ефект от последния шок все още не се е проявил. Колкото по-дълго цените на енергията остават високи, толкова по-голям е рискът от по-широки косвени и вторични ефекти. Високите цени на природния газ и сезонно ниските газови резерви в Европа са съществени фактори, които допринасят за инфлацията, наред с геополитическите нарушения във веригите на доставки.

Така Управителният съвет продължава да разглежда инфлационните рискове като предимно възходящи. Макар текущите данни за заплатите, доходността и инфлационните очаквания да остават относително благоприятни, прогнозната инфлация над целевата стойност потвърждава необходимостта от внимателно следене както на продължителността, така и на интензитета на енергийния шок.

Пазарните участници трябва да насочат вниманието си към заседанието през септември, на което се очаква нов набор икономически прогнози и актуализирани инфлационни данни да внесат по-голяма яснота, особено след покачването на потребителските цени през юли. ЕЦБ продължава да следва подход, основан на данните и на отделните заседания, като ясно показва, че паузата през юли не означава край на цикъла на затягане, но и не гарантира повишение на лихвите през септември.

Пазарите запазват очакванията си за допълнително затягане на паричната политика, като вероятността за повишение на лихвения процент с 25 базисни пункта през септември се оценява на 96% според инструмента ECB Watch.

Еврото реагира слабо на публикуваните данни и към момента на писане двойката EUR/USD е под умерен низходящ натиск, задържайки се около 1,1650, което представлява спад от 0,09% за деня. Въпреки това, предвид перспективата за по-нататъшен ръст, валутата демонстрира устойчивост под 200-дневната SMA. Това показва, че трейдърите проявяват предпазливост преди изказването на председателя на Federal Reserve Kevin Warsh на симпозиума в Jackson Hole в петък. Междувременно осцилаторите остават положителни, което потвърждава доминацията на „биковете“ на пазара.